Твърди се, че ирландците първи са започнали да дестилират уискита, макар днес шотландският скоч да ги превъзхожда по популярност. Ирландското уиски заслужава да бъде внимателно изследвано, още повече, че днес то изживява голямото си завръщане на световната сцена.
В миналото Ирландия е била регионът с най-голям брой дестилерии, но редица исторически събития са причината днес да съществуват и функционират едва четири – New Midleton, Cooley и Kilbeggan, които са сравнително млади, както и Bushmills, основана през 1608г., колкото и да не ви се вярва.
Кое прави уискито ирландско?
Що се касае до буквата на закона, уискито просто трябва да е произведено в Ирландия, за да се нарече ирландско, както и да е дестилирано до не повече от 94,8% ABV. Необходимо е също да е отлежало минимум три години в дървени бъчви. Ясно е, че има и допълнителни трикове, използвани от дестилерите за създаване на интересни и конкурентни на световните пазари уискита, които ще си останат добре пазена тайна на региона.
От една страна уискито от Ирландия обикновено е „Blended”, но това съвсем не означава, че дестилерите не експериментират и със сингъл малцове. Повечето уискита са тройно дестилирани, което теоретично им придава характерната мекота и лекота, отличаваща ги от шотландските. Що се касае до дестилирането, в миналото са се използвали основно казани, но днес уискито може да бъде комбинация от казанно и колонно дестилирани спиртове.
Много специфичен ирландски термин, заслужаващ внимание е: „pot still” или „single pot still”, означаващ, че уискито е казанно дестилиран микс от малцов и немалцован или зелен ечемик, което му придава специфична приятна масленост и пикантност. Друга особеност е, че за разлика от от шотландските, в ирландските уискита е позволено добавянето на ензими, които да подготвят дрождите за ферментацията.
Когато става въпрос за отлежаването обаче, почти няма разлика между шотландското и ирландското уиски. То отлежава поне три години в най-различни съдове – Мадейра или Шери бъчви, бърбън бурета, бурета от ром и т.н. Завършеното ечемичено уиски също така може да бъде блендирано със зърнен дестилат, за да се получи крайният продукт.
Предвид способността им да смесват, напасват и експериментират с торф, зърно и финишни бъчви, ирландските спиртовари разбиват на пух и прах болшинството Old school стереотипи. Не че ирландското уиски не си остава типично гладко и леко, но то все по-често показва различен характер.
Днешните дестилерии добавят различни аромати, позволявайки на уискито им да разкрие невероятен букет от растително-плодови нотки – от пирен, билки и трева до леки плодове, мед, бадеми, твърд карамел, butterscotch (комбинация от разтопено масло и кафява захар), карамфил, ябълки , и златни стафиди.
Цветът на ирландското уиски е характерно бледо-сламен до светъл кехлибар, а алкохолното му съдържание е до 40% ABV. Задължително трябва да отлежава минимум три години в дървени бъчви (нови или използвани) и да е направено от ечемик, малцов и немалцован. Възможно е да е с добавен микс от други видове зърно.
Най-популярните марки ирландско уиски са: Jameson, Redbreast, Tullamore Dew, Powers и Tyrconnell. Можете да им се насладите и под формата на коктейли, сред които най-предпочитани и познати по света са: Irish Coffee, Behind the Times, The Emerald, The Copywriter и The Irish Cocktail. Ако сте традиционисти, насладете се на любимата напитка по двата традиционни начина – чисто и On the rocks.
