Да живееш в дома на родителите си определено си има и своите положителни страни. Дрехите ти ще са винаги изпрани, може би ще има кой да ти сготви вкусна вечеря или да подреди стаята ти. Но заедно с всички хубави неща има и една мрачна сянка, която се забелязва при много хора, които живеят все още със своите родители. Стресът.
Дори и най-приятните родители понякога могат да подтискат порасналите си дъщери и синове…
Дори и най-приятните и добронамерени родители си имат свои правила, свои възгледи за живота и свои разбирания. Колкото и добри да са вашите отношения, съществува реална възможност да изпаднете в неприятната ситуация да се налага да се съобразявате с техния манталитет, правила, разбирания за живота и стереотипи, дори и когато сте несъгласни с тях. Мнозина ще възкликнат, че е глупаво да се издребнява чак толкова и човек може винаги да се съгласи с нещо дребно за да угоди на родителите си, макар и да не е съгласен с тях. Доколкото това е наистина така, постоянното съгласяване с тяхното мнение и личностни особености може да бъде доста стресиращо за вече порасналия човек. Все пак един човек, който вече приближава трийсетте е различен от едно дете на 10 години. Несъмнено за зрелия човек е много по-трудно сляпо да се съобразява с това, което родителите казват, защото все пак зрелите хора считат, че вече могат да взимат индивидуални решения. Ако сте например на 25 или на 28 години е възможно да имате свои собствени представи за това как да живеете и как виждате бъдещето си. Нима е нужно да упражнявате емоционален натиск върху себе си за да върви всичко гладко?
Пълно освобождаване на ума…
Оказва се, че да живееш отделно в свой собствен дом или квартира може да е доста успокояващо за нервната система. Причината е в това, че когато човек си е у дома, той и тя може да се отпусне напълно, без да се притеснява, че е оставил мръсни чинии в мивката, или не си е събул обувките на вратата, или е захвърлил мръсна дреха на облегалката на някой стол, или е забравил да вдигне или спусне тоалетната чиния, или е решил да направи нещо по собствения си начин.
Колкото и да изглежда маловажно, всичко онова, което човек може да си позволи да прави докато живее сам в свой собствен дом, води до голямо емоционални и психическо разтоварване. Едва когато заживее сам, човек си дава истинска сметка за това какво желае от живота, какво трябва да се направи за да го постигне и дали наистина иска нещата, които си е мислил, че иска докато живее в дома на родителите си.
Нужно е малко време…
За да разберете за какво става дума, вие трябва да прекарате известно време отделно от родителите си, да поживеете сами, да разполагате със своите собствено пространство и едва тогава ще почувствате с каква сила и спокойствие можете да се заредите от това. Оставен насаме със себе си и със своите собствени мисли, човек често постига вътрешен баланс и хармония, които са били непознати до тогава.
Отношенията с родителите силно се подобряват…
Дори и ако сте много близки със своите родители, вие най-вероятно ще останете доста изненадани от това колко много могат да се подобрят отношенията ви след като заживеете отделно. Най-хубавото е това, че вече ще се радвате при всяка ваша среща и ще споделяте много повече за живота си, отколкото когато се виждате у дома по няколко пъти на ден.
