Напоследък доста се говори за въздействието на дивата природа върху човешката психика. Няма и грам съмнение, че това влияние е огромно, но учените постоянно се изненадват от това колко всъщност силно ни въздейства дивата природа. Оказва се, че природата, независимо дали става дума за известно време прекарано в планината, в гората, край някой водопад или горско езеро, край морския бряг или на отдалечен райски остров, може да ни помогне да се избавим от някои типични за модерната цивилизация проблеми, каквито са комплексите. Как става това?
На първо място трябва да отбележим, че сред дивата природа няма огледала. Това постепенно ще измести фокуса от притесненията за външния вид върху заобикалящата ви среда. Доказано е, че ако прекарате известно време на палатка или пък заети с някаква дейност от типа на скално катерене, вие постепенно ще добиете по-добро мнение за това как изглежда собственото ви тяло. В това има и известна логика, защото никой не се е върнал от дивата природа с по-лоша фигура, отколкото преди да замине. На такива места обикновено сме в движение, поддържаме активност и използваме ума и мускулите си.
Сред дивата природа вие ще сте сами, или с някой много близък приятел, или с група от хора, с които ви е приятно. Онова общество, членовете на което проявяват към вас расизъм, сексизъм, хомофобия или други подобни отношения, всъщност ще са много далеч от вас. Казано накратко, ще сте в собствената си компания и тази на хората, които харесвате.
Със своето величествено и уникално по рода си разнообразие, дивата природа ще ви накара да се почувствате по-добре в собствената си кожа. Само се огледайте – някои дървета са дебели и ниски, други тънки и много дълги, някои са изправени, други в най-необичайни и причудливи форми.
Факт е, че сред природата ние се учим как да сме по-толерантни със себе си и с хората, които ни заобикалят. Така например докато се разхождате и се наслаждавате на прекрасните розови цветчета на някоя зелена ливада, вие внезапно можете да откриете цвете в друг цвят, например оранжево. Това показва колко е разнообразен света, в който живеем, защото това се случва не само в гората, но и в обществото.
Природата ни научава когато видим нещо толкова различно просто да го възприемем като удивително или различно и да оценим колко е красиво, а не да го опишем като различно или грозно, както често постъпват хората един с друг.
